потънал в сълзи и пот се тръшка,
ученик без знания в главата,
ученик дълбоко и тежко пъшка!
На една страна зеленее дъска,
на друга белее тебешир,
поредна година,
страни бледнеят, глава се пръска,
уста не знае кого по напред да проклина
Стои ученикът, а до него,
даскалът конско сърдито чете,
съученици дремят, облегнати
леко,
а потта още по силно тече.
Първи срок е сега... Зубрете
ученици,
за тез пусти контролни. Бесней и
ти, учителю,
над тез бедни душици!
Ще да загине и този ученик. Но
млъкни, мъчителю!
Тоз, който тръгне да става
образован будител,
той се побърква! Него съсипват
учебник и бележник, даскал и
родител
и министри за него матури
измислят!