Малкият Иванчо постоянно тормози майка си

с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: - Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра... - И после какво ще стане? - Ще ме погребат и няма да ме има вече. - А как ще те погребат? - Ами така - идва черната катафалка и ме отнася към гробищата. - А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора.

Учителката пита Иванчо: - Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? - Ами... защото очите са по-напред от ушите

Иванчо се прибира вкъщи: - Мамо, мирише вкусно! Какво готвиш? - Нищо, гладя накапаната ти тениска

Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден  зъб от  зъболекарския кабинет. - Иване, къде беше? - пита учителката. - При зъболекария. - И? Боли ли те? - Не знам, зъбът остана при зъболекаря!

- Иванчо, какво се получава от овцата? - Вълна, естествено. - А какво правим от вълната? - Не знам, госпожо. - Е, как не знаеш? От какво ти е направено палтото? - От палтото на тати.

Иванчо пита баща си: - Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне

Учителката казала на децата:
-Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
-Кажи ти Иванке.
Иванка започва:
-Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
-Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
-Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
-Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва: